Тази страница е предназначена за мобилни устройства с малък екран и съдържа значително съкратено меню. Можете да се върнете към «Начало» или «Back»
Резюме: Гресите*) са смазочни материали, които се използват там, където смазването с масло е затруднено. В този смисъл те са заместители на маслото. Смазочният материал при тях обаче също така е масло, което се съдържа в техния състав. Гресите са дисперсии, смес от сгъстител (твърда фаза) и течен смазочен материал. Сгъстителят (наричан дисперсна фаза) образува структура, която държи в себе си течния материал (дисперсна среда). Сапунените смазки, каквато напр. е литиевата грес, имат доста специални свойства. Те напр. са ненютонови течности, което ще рече, че при високи налягания техният вискозитет намалява, те се приближават до маслото. Обикновено биват разглеждани като контейнер с масло и като температурен регулатор на смазването. Това означава, че при повишени температури те отделят повече масло, с което подобряват смазването, а при намаляване на температурата-обратно, част от маслото влиза обратно в структурата на греста.
От практическа гледна точка гресите представляват пастообразен смазочен материал. От научна точка такова определение не е издържано. Гресите са гъти течности, дисперсия със специални свойства. Точното определение към момента е: "Твърд или полутвърд продукт, представляващ дисперсия от сгъстител в течен смазочен материал. Могат да бъдат включени други съставки, придаващи му специални свойства." Много важно свойство на греста е, че когато върху нея не се упражнява налягане, тя се държи като твърдо вещество, т.е. не заема формата на съда, в който е поставена. Когато върху нея се окаже натиск, тя се държи като течност и заема формата на съда. На външен вид могат да бъдат както с гладка, хомогенна структура, така също и да бъдат влакнести, правилно е да се каже на мицели. Има и греси с леко зърниста структура.
Гресите са полутечни до твърди смеси, състоящи се от течно смазващо вещество,
сгъстител и добавки. Течното смазващо вещество може да бъде минерално, синтетично
или растително масло. Сгъстителят придава на гресите характерната консистенция и
понякога е разглеждан като „обемна мрежа”, или „гъба”, която задържа маслото.
Сгъстителите са сапуни, органични или неорганични материали. Болшинството греси на
пазара са изработени от минерални масла, блендирани със сапуни. Добавките разширяват
приложението и защитават смазваните повърхности. Гресите се описват като температурно
регулирано захранващо устройство: когато смазочният филм между триещите се повърхности
изтънее, повишената температура размеква останалата грес, тя се разширява и изпуска
масло, с което възстановява дебелината на филма. Маслото в гресите може да се окисли,
както всяко друго масло. Основен фактор за това е високата температура. Такава грес
обикновено потъмнява, в нея се образуват кисели вещества. Те могат да имат разрушителен
ефект върху структурата на сгъстителя , да причинят омекване, изпускане на маслото и
изтичане. Тъй като греста не е добър проводник на топлината, окисляването може да
започне в най-горещата точка и да се разпространи в обема. Това води до прогресивно
влошаване на качествата. Ако една сапунена грес /литиева, калциева и др./, се нагрява,
нейната пенетрация нараства бавно /греста се размеква/, докато се стопи. Тази температура
се нарича Капна температура. Когато една грес се стопи и след това се охлади, обикновено
не се възстановява напълно. Работата ѝ впоследствие е незадоволителна. В нито един момент
температурата не трябва да се повишава толкова. Максимално допустимата работна температура
на повечето греси е далече под капната температура.
*) Гресите са пластични смазки, доколкото смазочните материали са
газообразни, течни, подобни на грес или твърди. Терминът "грес" е най-масово използван, като
с него се обозначават дисперсии, притежаващи редица свойства. Друг често използван термин,
"консистентни", е използван неправилно.
